PoP : The Forgotten Sands ревю

Prince of Persia The Forgotten Sands

Искате ли приказка, мили деца ? Не ? Е, съжалявам тогава, защото и да не искате ще я получите.

,,Имало едно време един Принц на Персия. Имало преди него и други Принцове на Персия, но в момента те не ни интересуват. Имало след него един друг, който само се е наричал Принц, без да е такъв наистина, но той също не ни интересува и дори няма да го споменаваме повече.

Принцът, за когото е нашата история, се появил за пръв път преди седем години и бързо успял да спечели сърцата на хората благодарение на всички хубави качества, които притежавал. Той можел да бяга по стени, да контролира силите на времето, а на бързината, гъвкавостта и бойните умения можели да съперничат само малцина от известната по онова време Джедайска академия. Историята на Принца се носела от уста на уста, от игрална платформа на игрална платформа и всички знаели, че е само въпрос на време, преди героят да се завърне отново за нови приключения.

И той го направил. Появил се едва година по-късно. По-зрял, по-смъртоносен, по-тъжен и по-самотен. Променила се и приказката му. Никой вече не вярвал, че краят и ще бъде щастлив, но въпреки това всички в трите големи игрални кралства я разказвали. От уста на уста, от игрална платформа на игрална платформа.

Щастлив или не, краят не настъпил тогава, а чак след още една година, когато се появила третата част на приказката.

Принцът запазил смъртоносните си умения, но в него се възродила и чистотата на идеализма му от първата част на приказката. Тази чистота влязла в битка с мрака, натрупан през годините на убийства, и в крайна сметка успяла да победи. Имало край и той бил щастлив.

Тук свършва нашата приказка за приказката. И започва моята статия за новата част от старата серия за Принца, който освободи Пясъците на времето. Започва с оплакване..."

Честно казано, лично аз очаквах нещо повече от играта, която си постави за цел да запълни празнината от седем години между The Sands of Time и Warrior Within. Очаквах зряла мрачна приказка, която да ми покаже как точно се е получил преходът между жизнерадостния Принц от първата част на трилогията и циничната машина за убиване от втората. Не я получих. Очаквах също игра, която не отстъпва по нищо на своите предшественици, доразвива заложените в тях идеи и предлага достатъчно нови неща, за да си струва изиграването. Не получих и това. Безспорно заглавието има своите иновативни плюсове, като например новата система за повишаване на статистиките, която вкарва лек RPG привкус. Отрицателните му страни обаче също не са за пренебрегване. Трудно ми е да определя какво точно получих. Оценката на Prince of Persia : The Forgotten Sands може да варира от крайно посредствена до добра и забавляваща с интересни идеи, но с пропилян потенциал. Защо? По-лесно ще ми е да обясня, ако просто караме поред, започвайки от най-слабите страни на играта. А именно - битките или...
ЗА ТЪПАТА СТРАНА НА ОСТРИЕТО

Когато Warrior Within се появи през 2004, игралната общественост беше разделена на две. Едните (мнозинството) издигнаха в култ новата, наистина брутална бойна система, а другите зареваха, че цялата тази жестокост и кървавост не подхожда на оригиналната приказност на Принца. Компромис беше постигнат с The Two Thrones, където имаше и приказност, и качествени битки. Всички бяха доволни и живяха щастливо до момента, в който не се появи The Forgotten Sands, където
ИМАМЕ ОТЕГЧИТЕЛНИ, ПОСРЕДСТВЕНИ БИТКИ
Не, не се изсилвам. Адски ми е трудно да направя връзката между трите думички на обложката Prince of Persia и кухите хак'енд'слаш касапници, които ми пробутва играта. Добре де, разбирам, че някои хора са искали да направят игра, която да се доближава максимално до Sands of Time като усещане и геймплей. Пише го на обложката. Беше казано и в няколко интервюта.

Защо обаче е трябвало да кастрират така грубо бойната система? И тук не говоря за елементите, които влязоха в поредицата с Warrior Within, за тях е разбираемо, че ги няма, след като не си съвпадат с целите, които си поставя заглавието. Липсата на леката акробатичност в битките обаче - нещо, което е запазена марка на серията за Пясъците и присъства още в The Sands of Time, е крайно необяснима и нелогична. Тук боят е толкова далеч от оригиналната трилогия като усещане, че първоначално имах чувството, че играя някакъв арабски мод на Dynasty Warriors.

АКРОБАТИКАТА И РЕШАВАНЕТО НА ПЪЗЕЛИ

Именно те са причината играта да бъде оценена от мен с 3,5 / 5 точки вместо 2. The Forgotten Sands е събрала в себе си най-доброто от платформинга в новите игри за Принца (включително и тази от 2008) и е успяла да уцели точния баланс между забавление и предизвикателство поне по този параграф, което си е подвиг, достоен за похвала.

Никога преди преминаването през капани и акробатичното стигане от точка А до точка Б не се е усещало толкова гладко и в същото време адски вълнуващо. Сам по себе си дизайнът на нивата е гениален - стабилната атмосфера на заглавието е до голяма степен негова заслуга.

Същински диамант на The Forgotten Sands, който я превръща в ценно бижу и я спасява от забвение, обаче е невероятно хитрият начин, по който Силите на елементите са свързани с решаването на пъзели и екстремното скачане. Докато в боя магията има по-скоро козметична функция, тук е необходимост и нещо наистина полезно, което успява да придаде на играта чар и уникално излъчване.

Лично за мен магията на елементите и прилагането и в решаването на пъзели е може би най-интересната и обогатяваща геймплея иновация в цялата серия за този Принц, след механиката за манипулиране на времето от The Sands of Time и бойната система на Warrior Within. Реализацията и е блестяща.

Предвижвайки се с невероятна скорост из нива и локации, които ви принуждават да използвате силите и на четирите елемента една след друга, ще изпитате всичкия адреналин, който битките са ви спестили, и ще се забавлявате искрено. Поне при мен беше така. И вероятно накрая няма да си спомняте битката с последния бос, а безумно якото скачане по платформи, по които сте стигнали до нея.

ЗАБРАВЕНИТЕ ПЯСЪЦИ

Неоспорим факт е, че това е една хубава, забавна и лесна игра, която със сигурност ще ви осигури един-два уникални следобеда на скачане по платформи и решаване на пъзели. Само толкова обаче . Не знам кой бог на иронията е хвърлил своите зарове, докато Ubisoft са избирали име на играта, но ако не беше платформинг частта, Forgotten Sands би била играта, дала най-малко причини да си спомните за нея, след като веднъж сте я превъртели в цялата серия досега.

Което наистина е жалко, защото това заглавие можеше да е наистина много повече от добра игра. Можеше да бъде шедьовър, който да пресъздава по адекватен начин еволюцията на Принца и убедително да засенчва своите предшественици. Но не е.